Често задавани въпроси за Интрастат
За какъв период възниква задължението за подаване?
Веднъж възникнало през текущата година (поради преминаване на праговете), задължението за подаване на декларации остава в сила до края на същата календарна година (включително за месец декември, за който се подава декларация през януари).
Правно основание: Чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки (ЗСВТС).
Какво се случва през следващата година?
Националният статистически институт (НСИ) определя новите прагове за деклариране.
- Ако общата стойност на търговията Ви за предходната година е надвишила новите прагове, Вие ставате „годишно задължено лице“ и трябва да продължите да подавате декларации от месец януари на новата година.
- Ако общата Ви търговия е била под новите прагове, задължението Ви отпада, освен ако в рамките на новата година отново не натрупате оборот над прага (текущо задължение). Ние следим тези промени вместо Вас и ви информираме своевременно в началото на всяка година дали трябва да продължите с декларирането.
Правно основание: Чл. 3, ал. 4 (за праговете) и Чл. 10, ал. 1, т. 1 (за годишното задължение) от ЗСВТС.
Важи ли Интрастат за внос/износ от страни извън ЕС (напр. Китай, Турция, САЩ)?
НЕ. Системата Интрастат обхваща единствено търговията със стоки между държавите-членки на Европейския съюз. Търговията със страни извън ЕС (т.нар. трети страни) е обект на митнически надзор. За нея се попълват митнически декларации, а не Интрастат. Ако имате внос от Китай, например, той не влиза във Вашата Интрастат декларация „Пристигания“.
Пример: Ако Вашата фирма внася текстил от Турция и обувки от Италия, само обувките от Италия ще бъдат включени в Интрастат декларацията „Пристигания“. Текстилът от Турция се обмитява на границата и за него се подава митническа декларация (Екстрастат), която ние не обработваме.
Правно основание: Чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗСВТС (Обхват на системата: стоки на Общността, които се движат между две държави членки).
Кой следи процеса - НАП, НСИ или Митниците?
Често се прави грешка между ролите на институциите. Ето кой за какво отговаря:
- НСИ (Национален статистически институт): Това е „методистът“ на системата. НСИ определя правилата, номенклатурата, извършва валидация на данните и изготвя официалната национална статистика. Те не налагат глоби директно, но сигнализират за липсващи данни.
- НАП (Национална агенция за приходите): Това е „администраторът“. Всички декларации се подават технически към системата на НАП. Агенцията следи за спазване на сроковете и е компетентният орган, който издава Наказателни постановления и налага глоби при нарушения.
- Митници: Нямат отношение към Интрастат (търговията в ЕС), а само към внос/износ с трети страни (Екстрастат).
Правно основание: Чл. 4 (Компетентен орган НСИ) и Чл. 5 (Компетентен орган НАП) от ЗСВТС.
Получих писмо от НАП, че съм задължен по Интрастат, но аз продавам само софтуер / услуги. Какво да правя?
Не подавате декларации. Интрастат е само за материални стоки. Системата на НАП понякога автоматично генерира напомняния на база ДДС обороти, но ако нямате движение на физически стоки, не сте задължено лице.
Пример: Вие купувате 10 лаптопа от Германия (стока) и лиценз за антивирусен софтуер към тях (услуга). В Интрастат описваме само стойността на лаптопите. Софтуерът, ако е получен по електронен път, не присъства в статистиката.
Правно основание: Чл. 1, ал. 2 от ЗСВТС (Системата се прилага само за стоки).
Какви са сроковете за подаване на декларации?
Декларациите се подават ежемесечно, до 14-о число на месеца, следващ отчетния период (например данните за месец януари се подават най-късно до 14-и февруари).
Важно изключение: При първа декларация за фирмата (когато задължението за деклариране възниква за първи път през годината), срокът е удължен до 20-о число на месеца, следващ този, в който е преминат прагът. За всеки следващ месец се прилага стандартният срок до 14-о число.
Правно основание: Чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС.
Какви са санкциите (глобите) при нарушения?
Законът е строг, тъй като данните са важни за държавната статистика.
- За неподаване в срок или изобщо: Глоба от 500 до 5 000 лв.
- За неверни данни: Глоба от 200 до 2 000 лв.
Важно: Плащането на глобата не Ви освобождава от задължението да подадете декларацията!
Правно основание: Чл. 31, ал. 1 и ал. 2 (за глобите) и Чл. 31, ал. 4 (за продължаващото задължение) от ЗСВТС.
Трябва ли да подавам декларация, ако нямам сделки през месеца?
Дори да нямате движение на стоки (фактури) през конкретния месец, ако имате активно текущо задължение (преминали сте вече прага за годината), Вие сте длъжни да подадете т.нар. Нулева декларация. Неподаването ѝ води до същите глоби.
Правно основание: Чл. 12, ал. 1 от ЗСВТС.
В какви срокове се извършват корекции по Интрастат по отношение на приети декларации?
Можете да коригирате данни до 6 месеца назад от текущия период при открити грешки или нови обстоятелства (например кредитно известие). Ако трябва да коригирате период, по-стар от 6 месеца, се подава специално искане до НАП за удължаване на срока.
Правно основание: Чл. 11, ал. 2 от ЗСВТС; Наредба № Н-4 за прилагане на система Интрастат.
Декларират ли се услуги по Интрастат?
НЕ. Интрастат следи само движението на физически стоки. Услуги (транспорт, софтуер, консултации) не се декларират.
Изключение: Стоки, които са част от услуга (напр. резервни части при ремонт), може да подлежат на деклариране.
Пример: Вие купувате 10 лаптопа от Германия (стока) и лиценз за антивирусен софтуер към тях (услуга). В Интрастат описваме само стойността на лаптопите. Софтуерът, ако е получен по електронен път, не присъства в статистиката.
Правно основание: Чл. 1, ал. 2 от ЗСВТС; Приложение към Регламент (ЕС) 2019/2152.
С ДДС или без ДДС - кои суми се описват?
Всички стойности в Интрастат декларациите се попълват БЕЗ ДДС. Трябва да вземете данъчната основа (Net value) от фактурата. ДДС-то, начислено или не, е данъчен елемент, който не представлява интерес за стоковата статистика.
Правно основание: Чл. 15, ал. 1 от Наредба № Н-4 (Стойността е данъчната основа за облагане с ДДС, намалена с начислените данъци).
Трябва ли да включвам Кредитни известия (Credit Notes)?
Да, но зависи от случая. Ако кредитното известие е за връщане на стока, то се декларира (обикновено в насрещния поток или с корекция). Ако е само финансова корекция (напр. отстъпка за обем в края на годината, без връщане на стока), то обикновено не променя физическото движение и не се отразява, или изисква специфична корекция на стойността. Ние анализираме всеки такъв документ отделно.
Пример: През януари сте получили 100 бройки детайли от Германия. През февруари установявате, че 5 от тях са дефектни и ги връщате, за което доставчикът Ви издава Кредитно известие. Това известие трябва да бъде отразено правилно, за да не се получи разминаване между вашите данни и тези на германския Ви партньор (който от своя страна също декларира по Интрастат какво е изпратил/получил).
Правно основание: Наредба № Н-4 (Коригиране на данни) и Ръководство за Интрастат операторите на НСИ/НАП.
Как се определя нетното тегло, ако нямам кантар?
Нетното тегло е задължително поле. То трябва да се вземе от опаковъчните листи (Packing list) или товарителниците (ЧМР). Ако липсва там, използват се стандартни тегла за единица продукт или се прави обоснована оценка. Ние можем да Ви помогнем с изчисленията на база Вашите номенклатури.
Правно основание: Регламент (ЕС) 2019/2152 (Задължителни елементи на данните).
Какво представлява „опростено деклариране“ на малки сделки?
Опростеното деклариране е специфично облекчение за фирми, които търгуват с голям брой разнообразни стоки на ниска единична стойност. То позволява да спестите време, като не класифицирате всяка дребна стока по конкретен тарифен код (КН).
Основни правила:
Единична трансакция: Под „единична трансакция“ се разбира сборът от всички стоки от един и същи вид (един тарифен код), описани в една фактура.
Праг от 1 000 € (1 956 лв.): Ако общата сума на даден вид стоки в рамките на една фактура е под 1 000 €, можете да ги декларирате с универсален тарифен код.
Лимит от 5%: Общата стойност на всички трансакции, декларирани по този опростен ред, не трябва да надвишава 5% от общия Ви месечен поток (съответно за пристигания или изпращания).
Пример:
Представете си, че получавате доставка (с една фактура), която съдържа:
Лаптоп на стойност 1 500 €.
Мишка на стойност 50 €.
Клавиатура на стойност 80 €.
Подложка за мишка на стойност 20 €.
Как се декларира:
Лаптопът задължително се описва със своя специфичен тарифен код по КН, защото е над 1 000 €.
Мишката, клавиатурата и подложката обаче са под 1 000 € всяка. Тъй като са в една фактура, можете да ги комбинирате и да ги запишете на един ред в декларацията със сума 150 € и общ универсален тарифен код.
Важно: Кога НЕ МОЖЕ да се ползва опростяване?
Гледа се общата сума за конкретния вид стока във фактурата, а не цената на една бройка.
Пример: Купувате 50 офис стола на цена 30 € всеки в една фактура.
Общата сума за тази стокова позиция е 1 500 €.
Тъй като 1 500 € е над прага от 1 000 €, тези столове не могат да бъдат декларирани опростено, въпреки че единичната им цена е ниска.
Мога ли да комбинирам стоки от различни фактури? Не. Правилото се прилага за всяка фактура поотделно.
Правно основание: Годишна Заповед на Председателя на НСИ за определяне на праговете и чл. 13 от Наредба № Н-4.
Какво е "триъгълна операция" и декларира ли се?
Това е специфичен казус, при който фирма А продава на фирма Б, но стоката пътува директно до фирма В в друга държава. При Интрастат водещ принцип е физическото движение на стоката. Ако стоката не влиза физически в България, а пътува от Германия за Гърция директно, Вие (като българска фирма посредник) нямате задължение да я декларирате в българския Интрастат, въпреки че имате фактура.
Пример: Вашата българска фирма купува машини от завод в Полша и ги продава на клиент в Румъния. Машините тръгват от Полша и пристигат директно в склада на румънеца. Вие получавате и издавате фактури, но стоката никога не стъпва на българска земя. В този случай вие имате 0 € за деклариране в българския Интрастат.
Правно основание: Чл. 2, ал. 1 от ЗСВТС (Принцип на физическо движение на територията на страната).
Включва ли се транспортът в стойността на декларираната стока?
Зависи. В полето “Фактурна стойност” се пише сумата от фактурата. Но за полето “Статистическа стойност” (за по-големите оператори) транспортът трябва да се преизчисли (добави или извади) в зависимост от условията на доставка (Incoterms). Ние правим тези изчисления вместо Вас.
Правно основание: Чл. 18 и Чл. 19 от Наредба № Н-4 (Определяне на статистическа стойност).
Как се декларират върнати стоки по система Интрастат?
Ако сте регистрирани и за двата потока, връщането се описва в поток „Изпращания“ (код 2). Ако сте регистрирани само за „Пристигания“, се подава коригираща декларация за съответния поток.
Декларира ли се изделие, което се изпраща/пристига за ремонт?
НЕ. Изпращането на стока за ремонт в друга държава-членка, както и обратното ѝ пристигане (включително вложените части), не се декларират по Интрастат.
Пример: Ваша машина се разваля и я изпращате до сервиз в Чехия. След две седмици тя Ви се връща поправена. Тъй като това не е покупко-продажба, а временно изпращане за ремонт, нито отиването, нито връщането на машината се описват в Интрастат.
Правно основание: Приложение 1 към Наредба № Н-4; Приложение към Регламент (ЕС) 2019/2152 (Списък на стоките, изключени от статистиката).
Декларират ли се дистанционни продажби по Интрастат и в кои случаи?
Дружества, които извършват дистанционни продажби на стоки по смисъла на ЗДДС са задължени да се регистрират като Интрастат оператори в следните случаи:
- Дружество, извършващо дистанционни продажби в България, регистрирано по ЗДДС тук, достигнало прага по поток пристигания и стоките се транспортират от ЕС за България.
- Българско дружество, извършващо дистанционни продажби на лица в ЕС, достигнало прага по поток изпращания и стоките се транспортират от България за държава-членка на ЕС.
Пример: Притежавате онлайн магазин за дрехи и изпращате по 200 пратки месечно до физически лица в Гърция и Румъния. Въпреки че купувачите не са фирми, Вие трябва да следите общата стойност на тези пратки. Ако тя премине прага за „Изпращания“, сте длъжни да подавате Интрастат декларация за всяка тениска или рокля, напуснала България.
Правно основание: Чл. 7, ал. 1 от ЗСВТС.
Декларират ли се продажби на физически лица (крайни клиенти) в ЕС?
ДА. За системата Интрастат водещ е принципът на физическото движение на стоката. Ако изпращате пратка от Вашия склад в България до частно лице в Германия (независимо дали е през онлайн магазин или директна продажба), това е „Изпращане“ и подлежи на деклариране, стига да сте надхвърлили прага. Статусът на купувача (фирма или физическо лице) не отменя задължението за статистика на движението.
Правно основание: Чл. 1, ал. 2 от ЗСВТС (Обмен на стоки между държави членки, независимо от статута на лицата).
Трябва ли да сменям счетоводителя си, за да работя с Вас?
Категорично не. Ние сме тясно профилирани само в Интрастат и не извършваме счетоводни услуги. Работим в отлично партньорство със счетоводителите, като допълваме тяхната дейност.
Нужен ли ми е софтуер или електронен подпис?
Не. Ние разполагаме с професионален софтуер и подаваме декларациите с наш електронен подпис като Ваше упълномощено лице.
Правно основание: Чл. 8, ал. 1 от ЗСВТС (Възможност за деклариране чрез трето лице).
Какви документи трябва да предоставям всеки месец?
Основно фактурите за покупка/продажба от/към ЕС и транспортните документи (ЧМР, товарителници). Ако има специфични кредитни известия или протоколи, те също са необходими. Всичко става бързо и електронно.
Пример: Вместо да ни носите папки, получавате достъп до наша облачна папка (напр. OneDrive, Google Drive или Dropbox), където Ваш служител качва сканираните фактури и ЧМР-та веднага след получаването им. Ние ги обработваме в реално време.
Каква информация е добре да изисквам от моите доставчици в ЕС, за да улесня Интрастат отчитането?
За да бъде процесът по-бърз, точен и сигурен, е силно препоръчително да договорите с Вашите партньори включването на следните атрибути директно във фактурите:
- Тарифен код (Код по КН / HS Code): Най-добрият вариант е доставчикът да посочва 8-цифрения код на всяка стокова позиция. Тъй като той най-добре познава техническите характеристики на продукта си, неговата класификация е най-надеждна. Това Ви спестява време за проучване и прехвърля застрахователната тежест за грешен код върху производителя/доставчика.
- Нетно тегло: Посочването на нетното тегло за всяка позиция във фактурата е огромно предимство, което елиминира нуждата от допълнителни изчисления на база опаковъчни листи.
- Условия на доставка (Incoterms): Ясното изписване на условията (напр. EXW, DAP, CIF) е критично за точното определяне на статистическата стойност и избягването на грешки при одити от страна на НАП.
Пример: Ако Вашият доставчик от Германия включва тези данни във фактурите си, рискът от техническа грешка при подаване на декларацията намалява до минимум, а времето за обработка на вашите документи се съкращава значително. И ние, и Вие не губим излишно време в проучване и съгласуване на информацията.
Правно основание: Данните кореспондират с изискванията на Чл. 13 от Наредба № Н-4 за задължителното съдържание на Интрастат декларациите.